Идеалът на всяко общество е реалният брутен вътрешен продукт да расте с устойчиви темпове, цените да остават постоянни или да се повишават бавно, а безработицата и инфлацията да са незначителни. В действителния икономически свят обаче производството се колебае, икономическият цикъл сменя периодите на криза с оживление и подем, а безработицата и инфлацията са неизбежен спътник на развитието. Съществено значение за развитието на икономиката имат формите на безработица и проблемите, които произтичат от нея, размера на заетостта, както и инфлацията с причините, които я пораждат и нейните социално-икономически последици.

Заетостта трудно се поддава на еднозначно определяне. В широк смисъл обикновено за заети се приемат всички лица, които се занимават с обществено-полезен труд, независимо дали срещу него получават или не получават доход. В тесен смисъл заетостта се свежда само до лицата, които срещу вложения от тях труд присвояват работна заплата или друг доход.

Заетостта се намира в непосредствена зависимост от количествената и качествената характеристика на трудовите ресурси. Те обхващат населението на една страна в трудоспособна възраст (последната е определена от законодателството), неработещите инвалиди и пенсионерите в рамките на трудоспособната възраст и работещите под и над тази възраст и са определящ фактор, от който зависи предлагането на труда и икономическия растеж. Трудовите ресурси показват какъв е потенциалът на работната сила в държавата, а заетостта е показател за степента на неговото използване.

По своята същност заетостта може да бъде пълна, непълна, рационална и нерационална.

Хипотетично пълната заетост би означавала ситуация, в която 100% от работната сила има работа. В действителност това е невъзможно. Обективно във всеки момент в обществото има хора, които не желаят да работят, защото имат нетрудови доходи или свои съображения и предпочитания; преквалифицират се, през което време не работят, сменят местожителството си и т.н. Затова за пълна заетост може да се говори не в абсолютен смисъл, а когато незаетите лица са в границите на естественото равнище на безработицата.

Непълната

Рационалната

заетост означава не просто осигуряване на работа на трудоспособното население, а също и оптимално използване на заетите през продължителен период от време. В този смисъл може да е налице пълна, но нерационална заетост – всички имат работа и получават доход от нея, но трудът им е нископроизводителен и неефективен. Непълна, но рационална заетост е налице, когато безработицата излезе извън естественото си равнище, но ефективността на труда на заетите е достигнала обективните си предели при съществуващата технологична база и организация на труда. заетост е налице, когато безработицата излезе извън естественото си равнище или работната сила се използва частично (няколко часа на ден или няколко дни в седмицата). Тя се засилва под влияние на много фактори – икономически спад, периоди на рецесия, нарушаване на равновесието между търсенето и предлагането и пр.