През последните 18 години Русия преживя изключително широкобхватна и многостранна трансформация. Тя се промени от комунистическа диктатура в многопартийна демокрация. Нейната централно планирана икономика премина в капиталистическа, основана на пазара и частната собственост. Нейната армия беше изтеглена мирно от Източна Европа и от другите бивши съветски републики, което позволи на последните да станат независими страни.
1. Икономическо развитие на Русия в периода на преход към пазарна икономика
Фактите за растежа на Русия, макроикономическата й стабилност, неравенството в доходите и корпоративните финанси, както и нейните избори, свобода на печата и ниво на корупция - показват, че съществува голяма празнина между преобладаващо негативните оценки към страната и нейната реалност. Въпреки че руският преход е болезнен в много отношения, страната все пак осъществи забележителен икономически и социален прогрес от падането на комунизма до сега. Тя тръгна през 90-те като разклатена и дезинтегрирана централно планирана икономика, с огромен недостиг на стоки и внушителен военен арсенал и завърши десетилетието като нормална, средно-богата капиталистическа икономика. Въпреки че в началото, след колапса на Съветския съюз, икономическото й производство падна, точните изчисления показват, че този упадък е преодолян през 2003 г.
Политически Русия започна десетилетието като репресивна диктатура, доминирана от комунистическата партия и тайните служби, по-късно обаче политическите й лидери започнаха да се избират в свободни, макар и до известна степен дефектни, избори, а гражданите можеха да изразяват своите възгледи без страх и бяха регистрирани повече от 700 политически партии.
Руската политическа и икономическа система не е перфектна, но нейните дефекти са типични за страните, намиращи се на същото ниво на икономическо развитие. През 1990 г., по данни на ООН, Русия, е средно-богата страна с БВП 8 000 долара на глава от населението, което я поставя наравно до Аржентина през 1991 и Мексико през 1999 г. Почти всички демокрации с тези нива на доходи имат подобни проблеми: техните правителства страдат от корупция, тяхната съдебна система не е политически независима, а техните медии никога не са напълно свободни. При тях се наблюдава голямо неравенство в доходите, централизирана корпоративна собственост и нестабилни макроикономически резултати.
Проблемите на съвременна Русия се коренят в специфичното зараждане на капитализма по време на политиката на "перестройка" на Михаил Горбачов. В своите усилия за разгръщане на стопанската инициатива, Горбачов разрешава на хиляди предприятия да изнасят своята продукция в чужбина и да развиват пряко своите външнотърговски връзки, а не чрез външнотърговските централи, които по това време са единствените упълномощени стопански звена за външнотърговска дейност. Резултатът от тази необмислена либерализация на външната търговия е, че директорите на заводите, независимо от техния предмет на дейност, започват да закупуват търсени на западния пазар енергоносители и метали по твърди, контролирани от държавата цени, да се сдобиват с експортни лицензни и експортни квоти (в повечето случаи с помощта на подкупи за държавните чиновници, отговарящи за издаването на лицензни и разпределението на квоти) и да ги продават по международни цени в чужбина. По този начин започват да се натрупват огромни печалби. Според експерти, само през първата година след разпадането на Съветския съюз, през 1992 г., ръководителите на държавни предприятия натрупват богатство в размера на около 25 милиарда щатски долара от външнотърговска дейност, които отиват в техните джобове.
Вторият източник за забогатяване в смутното време на перестройката и непосредствено след разпадането на Съветския съюз е предоставянето на евтини кредити от страна на Централната банка на формиращите се вече предприемачи.
Концентрацията и централизацията на богатството в Русия достига своя апогей през 1996 г., когато Елцин е избран за втори път. Резултатът е приватизация на стратегическите суровинно-енергийни отрасли на Русия, по-скоро тяхното подаряване на олигарсите на смешно ниски цени, като покупките са финансирани с кредити от банки, които в последствие фалират. 78 % от акциите на нефтената компания Юкос са закупени само за 170 млн. щатски долара. Нейната пазарна стойност в момента се оценява на около 40 млрд. щатски долара.
Още с идването на президента Путин на власт, той си поставя за задача преразглеждането на приватизационните сделки и обявява, че ще се стреми да създаде благоприятни условия за развитието на руския бизнес. Путин се стреми да стане изразител на интересите на широките народни маси, за сметка на които е натрупан капиталът на руските олигарси.
През 90-те години руската икономика се съкращава катастрофално. Доклад на British House of Commons през 1998 г. например твърди, че стандартът на живот в Русия е "паднал до нивата непосредствено след Втората световна война". Съгласно Госкомстат – орган, който публикува официалните за Русия статистически данни, руският БВП на глава от населението е паднал 24 % между 1991 (когато Горбачов напусна властта) и 2001 г. (една година след управлението на Путин), а от 1991 г. до 1998 г. БВП е паднал с 39 %.
Статистиката разкрива, че стандартът на живот е паднал по-малко драматично или дори се е повишил, например, спадът е 4 % между 1990 и 2001 г. Продажбата на дребно в действителност е нараснала с 4 %а между 1990 и 2001 г. Размерът на жилищната площ на глава от населението е нараснал от 16 кв. м през 1990 г. на 19 кв. м през 2000 г. Притежаването на лични автомобили се е удвоило от 14 автомобила на 100 домакинства през 1991 г. до 27 на 100 през 2000 г. Броят на руснаците, излезли извън страната като туристи е нараснал от 1.6 млн. през 1993 г. на 4.3 млн. през 2000 г. Без съмнение Русия преживява увеличаване на неравенството в доходите и потреблението, но индикаторите сочат, че е имало подобрение дори в дъното на социалната пирамида.
Въпреки тези факти, ефектът от приватизацията и схемата “заем срещу дял” не е причината за свиването на руската икономика. След 1994г. ефектите от приватизацията могат да бъдат почувствани, тъй като руският икономически упадък се забавя от бързия растеж през и след 1999г.
Начинът, по който се провеждат икономическите реформи в Русия влошава икономическото неравенство. Но приватизацията не може да е причина за растеж в неравенството, тъй като той я предшества. Коефициентът на неравенството расте най-бързо между 1991 и 1993г. и стига своя връх през 1994г., преди да се материализират каквито и да било ефекти от приватизацията. За увеличаването на икономическото неравенство не е виновна и безработицата. През 1992 и 1993 г. тя остава под 6 %, но нараства бързо след 1994 г., достигайки своя пик през 1998 г., като през този период неравенството в действителност намалява слабо.
За Русия 90-те години са десетилетие на крайно макроикономическо сътресение. Между декември 1991 г. и декември 2001 г. стойността на руската рубла пада с повече от 99 % спрямо американския долар. През 1998 г. - три години след като управлението стабилизира инфлацията, една спекулативна криза разрушава защитата на централната банка, принуждавайки правителството да обезцени валутата.
Някои икономисти твърдят, че руските икономически реформи са създали малка класа от олигарси, които придобиват ценни компании на крайно ниски цени по схемата “заем срещу дял”, след което източват активите на тези компании. Твърди се още, че източването на активите е причината за намалените инвестиции и слабия икономически растеж.
Контролираните от олигарсите компании, в действителност, се представят далеч по-добре от много подобни компании, които останават под контрола на държавата или в ръцете на ръководители от ерата на Съветския съюз. Между 1996 г. и 2001г., проверените чисти печалби на Юкос, Сибнефт и Норилск Никел са нараснали съответно 36, 10 и 5 пъти. Финансовите одити показват, че авоарите им са нараснали драматично, особено след 1998 г. Малко след приватизацията Юкос притежава активи на стойност $ 4.7 милиарда. През 2001 г. тяхната стойност се е покачила на $ 11.4 милиарда. Същото се констатира и за Норилск Никел, а при Сибнефт, след един кратък спад през 1999 г., има ежегоден растеж.
Главните олигарси инвестират милиарди долари годишно в своите компании. През 2001 г., например, Юкос инвестира $ 945 милиона в собственост, фабрики и съоръжения, а Сибнефт направи капиталови разходи в размер на $ 619 милиона. В противовес на казаното дотук, най-големите скандали, свързани с източването на капитали, се наблюдават в компаниите, които остават под контрола на държавата. Старият мениджърски екип на Газпром е обвинен в кражба на капитали чрез изграждането на сложни мрежи с търговски компании. Аерофлот, държавният въздушен превозвач, също отбелязва значителен спад в своите капитали между 1998 и 2001 година.
Може да се обобщи, че Русия започва 90-те години като дезинтегрирана, централно планирана икономика и завършва десетилетието като пазарна система в избликнал икономически растеж. Както много други средно-богати страни, Русия също страда от неравенство, финансови кризи, голям сенчест сектор и обвързана в едно политическа и икономическа власт.
Едно е безспорно – Русия е капиталистическа държава, където съществуващата икономическа система не е резултат на първично натрупване на капитала, а на стихийно заграбване на бившата държавна собственост, наричана по идеологически причини общонародна. Именно в спецификата на трансформацията на собствеността се отразяват като в огледало съвременните политически и икономически проблеми на страната.
2. Възникване и развитие на идеята за данъчна амнистия в Русия
Под “данъчна амнистия” най-често се разбира предложение от страна на държавата към определени категории нередовни данъкоплатци да погасят своите задължения по определена данъчна ставка, като в замяна на това няма да бъдат наказателно преследвани за закъснението.
В световната практика съществува голямо разнообразие на база условията за провеждане на такава амнистия. Амнистията може да се осъществява на държавно или местно ниво. Тя може да касае различни категории данъкоплатци (напр. само таксиметрови шофьори, само представители на МСП и др.) и да се отнася за определен вид данък (подоходен, корпоративен, социални плащания и пр.). под амнистия могат да попаднат задължения, които вече са предявени от държавата или такива, за които се води съдебно дело или за задължение неизвестно дотогава на данъчните органи. По условията на амнистията могат да се изискват както пълния размер на неплатените данъци, така и да се определи нова, по-ниска ставка. Заплащането може да бъде еднократно или в продължение на определен период – на вноски.
Основните предпоставки за провеждане на ефективна данъчна амнистия са свързани с доброто състояние на икономиката – положително изменение на икономическия растеж на страната; силна държава – законност готовност на държавата както да амнистира, така и да преследва притежателите на незаконно придобити средства, за да не се окаже, че амнистията дава възможност за “изпирането” им.
Главната цел на държавата, предприемайки стъпка към данъчна амнистия е попълването на бюджета за сметка на постъпления от просрочени данъчни задължения. Друга, не по-маловажна задача е разширяването на базата за данъчно облагане за сметка на привличане на предприемачи от сивия сектор в легалния икономически живот на страната. Предполага се, че след опрощаване на старите дългове, данъкоплатецът няма да пожелае да натрупва нови и в бъдеще ще заплаща редовно данъците си. Освен това данъкоплатецът по условията на амнистията получава възможност да легализира своите задгранични спестявания, във връзка с което страната може да очаква допълнителен източник на частни инвестиции от репатрираните средства.
Съществуват и немалко мнения, че амнистията би довела до значителни негативни последствия. Едно от тях е налагащото се мнение за поощряване на нарушителите и наказание за редовните данъкоплатци. Очаквайки следващи амнистии предприемачът може да реши, че му е по-изгодно да скрие своите настоящи доходи, тъй като в бъдеще ще заплати много по-малък процент данък.
Тези очаквани и положителни, и отрицателни резултати трябва внимателно да бъдат анализирани предварително, за да може да се постигне максимален ефект от данъчната амнистия. Руските икономисти обръщат сериозно внимание на влиянието на данъчната амнистия върху руската икономика през последните години. На базата на опита, натрупан от предишните опити, те разработват и последният закон за данъчна амнистия, който влезе в сила на 1 март тази година.
Идеята за необходимостта от приемане на закон за данъчна амнистия възниква в началото на 90-те години поради факта, че държавата се нуждае от попълване на бюджета.
Първият опит за провеждане на данъчна амнистия в Русия се прави през първите години на реформата и е свързан с Указа на Президента на Руската федерация от 27 октомври 1993 г. № 1773 “За провеждане на данъчна амнистия през 1993г.”. По това време в Русия все още съществува правен вакуум и е в сила Указът от 7 октомври 1993 г. № 1598 “За правното регулиране през периода на поетапната конституционна реформа в Руската федерация”, според който фактически всички въпроси се решават чрез президентски укази.
Указ № 1773 определя едномесечен срок за провеждане на данъчна амнистия – до 30 ноември 1993 г. С него се постановява, че предприятията, учрежденията и организациите, както и физическите лица, които са обявили своите неплатени данъци и са ги платили в посочения срок, се освобождават от санкциите, предвидени от данъчното законодателство на Руската федерация. Указът дава възможност данъците да се изплатят в пълен размер без санкции за данъчните субекти. Това обаче не е достатъчно, за да мотивира данъкоплатците и на практика данъчната амнистия от 1993 г. се проваля. Сред основните причини, предопределили провала й, е възмездният характер на амнистията. Обявявайки амнистия, държавата фактически признава своята неспособност да събере данъците. За това свидетелства и целта, поради която държавата решава да проведе данъчната амнистия – за попълване приходната част на бюджета и осигуряване на финансиране за редица статии на бюджета с основно значение – пенсии, стипендии, държавни плащания, социални плащания за населението. Така държавата откровено признава, че не разполага със средства и иска да ги събере чрез данъчна амнистия. За съжаление, слабата по това време руска държава не съумява да мотивира данъкоплатците да се възползват от обявената данъчна амнистия.
През есента на 1997 г. Б. Елцин обръща внимание на това, че провеждането на данъчна амнистия за лицата, които притежават финансови средства зад граница, с цел да върнат обратно в Русия тези средства без да им се търси наказателна отговорност, може да подпомогне значително икономиката на страната. Той определя, че тези средства може да се обложат с данък около 10 – 15%. В резултат се приема Законопроект “За доброволната легализация на доходите на физическите лица от 1998 г.”, според който физическите лица, подали декларация за допълнително посочени доходи, трябва да платят за тези доходи специален данъкс за тяхното легализиране в размер на 10% от общата им стойност. За съжаление това остава само проект, коъто така и не влиза в сила.
