Концесията като правен институт още в края на ХIХ век е била надежден стимул за партньорство между публичния и частния сектор в България. Държавата е предоставяла свои изключителни права на търговци с цел генериране на печалба, като през периода 1883 – 1941 г. са предоставени по-значими концесии за:
- производство на тестени продукти (1891 г.), обработка на железни руди (1892 г.), производство на сол (1884 г.), изграждане на фабрика за производство на стъкло (1892 г.) и др. – при действието на Закона за развитие на народната промишленост от 1883 г.;
- добив на руди и други подземни богатства - при действието на Закона за насърчаване на местната индустрия от 1895 г. ;
- предоставяне на права за монополно производство на определени предмети в определен район и за определен срок – при действието на Закона за насърчаване на местната индустрия от 1909 г., с който за пръв път е дефиниран терминът “индустриална концесия”.
Със Закона за държавните имоти от 1941 г. е въведена концесията върху държавни имоти като алтернатива на наема с максимален срок 25 години. Със Закона е уредено предоставянето на концесия на речни и морски плажове и застрояването на морските и речните брегове.
След продължително прекъсване, със Закона за чуждестранните инвестиции през 1991 г., и основно с Конституцията на Република България от същата година, в българското законодателство се възстановява институтът на концесията. Впоследствие (през 1995 г.) този институт е детайлно уреден със Закона за концесиите като общ закон, който определя основните правила и процедурите за предоставяне на концесии.
Със специални закони, като Закона за подземните богатства, Закона за водите, Закона за гражданското въздухоплаване, Закона за морските пространства, вътрешните водни пътища и пристанищата на Република България, Закона за пътищата и др., са определени отделните видове обекти на концесията и институтът се доразвива с регламентирането на спецификите при предоставянето им на концесия.
Пристанищната система на Република България влияе съществено върху икономиката на страната. Системата е съставена от два типа пристанища - речни и морски. Речните пристанища са разположени по протежението на българския участък от река Дунав, представляващ северната граница на страната. Морските пристанища са разположени на черноморския бряг, представляващ съответно източната граница на България.
Граничното положение на тези пристанища е предпоставка за ключовата им роля в икономиката на страната поради факта, че всички стоки превозвани по вода независимо от това дали са предназначени за вътрешния пазар или са транзитно преминаващи се обработват в тях. С присъединяването на страната ни към Европейския Съюз черноморските ни пристанища ще се превърнат в източна граница на Съюза. В бъдеще те ще изпълняват главно транзитна функция и чрез тях ще се осъществява връзката на ЕС със страните от Централна Азия, Близкия, Средния и Далечния Изток както и със страните от черноморския басейн.
Инвестициите в поддържането и развитието на пристанищата през последните години, са значително намалени и състоянието на пристанищата не отговаря на съвременните изисквания в някои основни направления, които имат неоходимост от преситуиране на разположението на основните пристанищни мощности.
Развитието и модернизацията на технологиите за обработка на товарите е естествен процес, произтичащ от развитието на световната икономика. Резултат от това развитие е предлагането на пазара на модерна и високопроизводителна претоварна техника, специализирана за обработка на определени видове товари; комуникационни системи и електронна техника; съвременно програмно осигуряване.
Пристанищата се явяват важни центрове за успеха на целия транспортен комплекс, като през тях преминават над 60% от вноса и износа на икономиката ни и по тази причина те влияят на цялостното развитие на икономиката.
Ефективността на българската транспортна система и в частност на българските пристанища има значително влияние върху конкурентността на икономиката ни. Недостатъците в транспортната ни система от една страна увеличават разходите на бизнеса, а от друга са бариера пред навлизането на национални и чужди инвестиции. Правилния подход при концесиите в пристанищата, които наред с капацитета на пътната и железопътна мрежа, са от решаващо значение за ефективното и рационално използване на възможностите, които предоставя морския транспорт.
Реформата в българските пристанища започна 2000г. с приемането на Закона за морските пространства и създаването на Изпълнителна агенция ”Пристанищна администрация”. Създадоха се условия за преминаване към най-разпространената в световната практика „Land Lord System”, при която държавата притежава инфраструктурата на пристанищата и я предоставя на частния бизнес за извършване на пристанищни услуги, съгл. действащото законодателство. Международната практика показа, че тази система дава значителни възможности за развитие на частната инициатива и създава най-добри условия за изграждане на конкуренция на пристанищните услуги.
....
Започналата реформа в пристанищата за обществен транспорт е важен приоритет в развитието на транспортния сектор в България. Българските пристанища са част от националната транспортна система, интегрирана в мултимодалната европейска транспортна мрежа. Поради тази причина развитието и модернизацията на пристанищната инфраструктура на страната, като интегрирана и неделима част от Общоевропейската транспортна мрежа е от важно значение за осигуряването на подходяща среда за развитие на страната и нейната интеграция в Еевропейския съюз. Използването на възможностите, които дава концесионирането на морските ни пристанища при реализацията на този процес ще позволи ускореното подобряване на тяхната инфраструктура, повишаването на конкурентоспособността им и ефективността от осъществяваната транспортна дейност.
