Според Филип Котлър, пазарно ориентираното стратегическо маркетингово планиране е управленски процес на развитие и поддържане жизнеспособното съответствие между целите, уменията и ресурсите на организацията и променливите пазарни възможности.
То включва три основни направления, отнасящи се до управление на инвестиционния портфейл на фирмата, прогнозиране на потенциала за печалба на отделните дейности и определяне на стратегията за постигане на дългосрочните цели на фирмата.
За разработването, изпълнението и контрола на своите стратегически планове и за цялостния процес на управление ва маркетинговата дейност фирмата използва четири системи:
1. Маркетингова информационна система.
2. Система за маркетингово планиране.
3. Система за организация на маркетинговите служби.
4. Система за маркетингов контрол.
Тези системи са взаимосвързани и върху тях оказват влияние факторите на обкръжаващата микро и макросреда. Чрез тези четири системи фирмата следи за настъпващите промени, получава, обработва и анализира информацията, взема управленски решения, къобразени с целите и възможностите си, осъществява и контролира тяхното изпълнение, коригира ги при нужда.
Големите фирми имат три организационни равнища на стратегическо маркетингово планиране – корпоративно, дивизионно, бизнес и продуктово.
Корпоративното стратегическо планиране се осъществява на най-високото равнище на фирмено управление. То изисква извършването на следните основни планови дейности:
– Дефиниране на фирмената мисия;
– Създаване на стратегически бизнес единици (СБЕ);
– Определяне ресурсите на всяка СБЕ;
– Планиране на нови бизнес-дейности.
Мисията на фирмата трябва да изтъкне главната политика, която фирмата иска да следва. Тази политика определя отношението на служителите към клиентите, доставчиците, дистрибуторите, конкурентите и пр.
Стратегическата бизнес единица (СБЕ) може да се определи като оперативна единица, обект на анализ и планиране, произвеждаща относително обособена съвкупност от продукти и услуги, продаваща на група потребители с еднакви потребности и изисквания и съперничеща си с определен устойчив кръг конкуренти. Фирмите трябва да сегментират бизнеса си, да създадат и организират своите СБЕ, за да управляват ефективно цялата си дейност.
Определянето на ресурсите на всяка СБЕ става чрез решение на висшето ръководство на фирмата относно изграждането, поддържането или закриването на определени СБЕ, определяне на финансови средства за всяка конкретна СБЕ и пр. на практика това означава, че ръководството трябва да вземе решения за структурирането на своя бизнес портфейл.
За изследването на този важен момент от стратегическото планиране на корпоративно равнище са създадени редица методи, наречени методи на портфейлния анализ. Те се основават на идеи, използвани при управление на финансовите портфейли, а целта им е да класифицират продуктовото портфолио на организацията. Те позволяват СБЕ или техните продукти да се групират, като това да се представи визуално, съгласно привлекателността на различните пазари и относителния пазарен дял на фирмата.
Основните и най-често прилагани в практиката методи на портфейлния анализ са:
 Матрицата на Бостънската консултантска група (BCG) – тя е диагностично средство, лесен за използване метод, поради това, че изисква малко и достъпни данни, а резултатите му са ясни.
 Многофакторна портфолио-матрица на “General Electric” – дава представа за пазарната привлекателност и бизнес-позицията на СБЕ.
Съществуват множество други матрични модели, всеки от които има подходяща сфера на приложение – матрицата на Arthur D. Little, на McKinsey, подходът на M. Porter и не на последно място планирането на база жизнения цикъл на продукта.
Планирането на новите бизнес дейности е следваща стъпка за изследване възможностите за растеж, след като с помощта на методите за стратегически анализ е достигнато до решение кои СБЕ ще разширяват дейността си. Тези стратегии са:
- стратегии на интензивното развитие;
- стратегии на интегралното развитие;
- диверсификация.

Управлението на маркетинга на фирмата е съзнателно усилие да се постигнат желаните резултати и целевите пазари. основното умение на специалиста по маркетинг се състои в това, да определи степента, времето и характера на търсенето на даден продукт, услуга, организация, място, човек или идея.