Глобалната интеграция създава все по-тясна взаимообвързаност между държавите. В икономическо отношение търговията, технологиите и инвестициите свързват всички държави в система на взаимозависимост и скъсяват все по-бързо разстоянията между хора и държави. На плоскостта на развитието на човека разстоянията между държавите са белязани от дълбоко и понякога задълбочаващо се неравенство във възможностите за доходи и реализация.

Продължават бурните дебати за тенденциите в световното разпределение на доходите. По-малко обаче се дебатира мащабът на самото неравенството. Най-богатите 500 души в света имат общ доход по-голям от този на най-бедните 416 милиона. Освен тези екстремни стойности, онези 2,5 милиарда по света, които живеят с по-малко от долар на ден, или 40% от населението на света, дават едва 5% от доходите в световен мащаб. Същевременно най-богатите 10%, почти всички от които живеят в страните с високи доходи, дават 54%.

Многобройните и преплитащи се нива на неравенството поставят човека в неравностойно положение във всеки един от етапите на неговия живот. Подоходното неравенство се задълбочава в страните, които дават повече от 80% от световното население. Неравенството по този показател е от съществена важност, отчасти поради връзката между разпределението на доходите и нивата на бедността. По-равномерното разпределение на доходите ще действа като силен катализатор за по-бързо снижаване на бедността.

Разликите в човешкото развитие вътре в границите на една държава са също толкова големи, колкото и между държавите. Разликите са отражение на неравните възможности – хора, които са ограничавани в своето развитие заради пола си, заради принадлежността си към определена група, заради материалните си възможности или местожителството си. Съществуването на подобно неравенство е несправедливо. Това неравенство похабява икономическия потенциал и има социално дестабилизиращо действие. Преодоляването на структурните сили, които създават и поддържат крайно изразеното неравенство на разпределение на доходите е един от най-ефективните начини за превъзмогване на крайната бедност, подобряване благосъстоянието на обществото и ускоряване на напредъка към целите на хилядолетието за развитие.

 

Проблемът за разпределение на доходите е част от предмета на теорията за пазарното стопанство. Известно е, че самият пазарен процес играе роля на разпределителен и преразпределителен механизъм. От друга страна, важна роля върху разпределението на доходите играе и регулативната функция на държавата (мин. работна заплата, социални трансфери и други). Така икономическата наука изяснява както същността, така и основните принципи на разпределението на доходите. Тя представя различни аспекти на разпределителния процес и дава основните закони за разпределението на доходите и свързаните с това процеси на неравенство, поляризация и бедност.

В условията на пазарна икономика стопанските субекти нямат еднакъв статут. Те разполагат с различни възможности за участие в икономическия живот и съответно получават различни дялове от стопанския резултат. Промените в социалната среда създават условия за диференциация, т.е. неравномерността и неравенството в разпределението на доходите следва да се разглеждат като естествен продукт от функционирането на самия пазар.

Най-общо, неравенството . Всеки трябва да получава доход в зависимост от резулта на приноса му в създаването на обществен продукт. Но хората не са еднакви помежду си. Те притежават различни физически и умствени способности, което на практика прави невъзможно равното им участие в производството и респективно в разпределителния процес. Неравенството в разпределението създава условия за икономическо стимулиране на хората с повече умения и знания. Логично е по-високообразованите и по-квалифицираните да се реализират с по-високо заплащане. е обективно обусловено разслоение в доходите на различни социално-демографски групи

Съществен фактор за неравенството е количеството ресурси, което притежава и влага в производството всеки индивид. Съгласно законите на пазарната икономика колкото е по-голямо участието на стопанските субекти в производството, толкова по-голям е и резултатът, който те ще получат от него. Неравенството се обуславя и от ограничеността на ресурсите. Неравенството в разпределението в значителна степен се дължи на различия в придобитата собственост от отделни граждани и семейства. В повечето случаи тя се получава по наследствен път, чрез предприемаческа дейност и доходи. Като правило пазарът облагодетелства собствениците на ограничени и специфични ресурси.

Като предпоставка за задълбочаване на диференциацията в разпределението на доходите може да се разглежда и неравномерното разпределение по отношение на богатството. Богатството, от една страна, е източник на допълнителни доходи, а от друга, създава условия на притежателя му за по-добро образование и по-висока квалификация. В този смисъл то може да се разглежда и като предпоставка за по-голяма професионална реализация и получаване на повече доходи.

Неравенството в разпределението на доходите има и други източници, повечето от които са от икономическо и социално-политическо естество. Такива са, например, структурните промени в стопанския живот, ускорената индустриализация на икономиката, миграцията на работна сила, дискриминацията по пол и възраст, безработицата, инфлацията и други. Именно тези фактори оказват най-голямо влияние върху нееднаквото разпределение на доходите по различните страни.

Повишаването на качеството на работната сила, наред с ръста на БВП/производителността на труда/ са водещите фактори, които влияят върху стойността, респ. върху равнището и динамиката на доходите. На тази основа, независимо от взаимното и противоречиво влияние между динамиката на националната производителност на труда и качеството на работната сила върху размера на доходите, ръста на БВП системно и последователно “тласка” потребителската кошница в посока на “обогатяване”, а на тази основа доходите перманентно нагоре.

Следователно нарастването на доходите зависи преди всичко от темповете на националната производителност на труда и конкретно от величината и темповете на БВП, намиращо в последна сметка израз в съотношението между частите подлежащи на разпределение чрез политиката по доходите за “Лично потребление” и на частта предназначена за инвестиции, изплащане на външен дълг и задоволяване на социални потребности. В тази връзка следва да посочим, че видът, обемът и структурата на стоките и услугите, изграждащи и конкретизиращи издръжката на живота, респ. издръжката на работната сила в дадена страна се определят основно от равнището и динамиката на посочените фактори, но така също, изпитват влиянието и на: природно-климатичните фактори, нравите, обичаите, религията, традициите, етноса, демографските процеси, провежданата социално-икономическа политика и т.н.

Темповете на растеж на БВП, при равни други условия предопределят реалните макроикономически възможности на страната за осъществяване на максимално-възможното безконфликтно разпределение на доходите в икономиката, за ръст в инвестициите, социалните разходи и т.н. Логично при намаляване обема на произведения БВП, тази тенденция е да намери конкретен израз в нарастване на стойността на работната сила и съответно в намаляване размера на паричната заплата, в нарастване на цените на потребителските стоки и услуги, ограничаване на потреблението, свиване на производството и други неблагоприятни икономически процеси и явления.

Процесите на разпределение на добавената стойност в икономиката /БВП/, а в голяма степен и в отделните фирми се детерминират от провежданата от страна на различните правителства социално-икономическа политика. В сферата на производството при формирането на номиналната заплата определена и много съществена роля оказва дейността по държавното регулиране, като израз на провежданата социално-икономическата политика на правителството.

В същност, процесът на разпределение на БВП на национално равнище и на добавената стойност /печалбата/ във фирмите и предприятията, следва да се разгледа задължително през призмата на съвкупността от нормативи на данъчната и осигурителна система. Фактически, при неизменни други условия, чрез величината на тези нормативи държавата регулира и на практика предопределя пропорциите на разпределението и конкретно размерите на:

- приходите и разходите на държавния бюджет;

- приходите и разходите в осигурителните фондове;

- добавената стойност /остатъчната печалба/ на фирмата;

- преките и косвени данъчни вноски;

- личните и на работодателите осигурителни вноски;

- пропорциите на разпределение на добавената стойност в отделната фирма, респ. изплатените годишни премии и други бонуси от печалбата;

- изплатената 13 /тринадесета/ заплата на бюджетните служители.

......................................... и т.н.

браво, томно това ми трябваше, отличен материал

Хиляда и две благодарности даже! Ползвах този мат'риал за курсовата си работа по приложна икономика на тема "Доходи, бедност и неравенство". Ха дано да го взема този изпит :)! Стискайте каквото намерите за моя успех :D! Отново благодарско!

поне кажете взехте ли си изпитите! ))))))